Научните изследвания и иновациите в областта на устойчивите аквакултури са приоритет в рамките на „Хоризонт Европа“ — рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации.
За щастие, в момента има огромен брой домашни и чуждестранни модели на този вид оборудване.
Поради факта, че се използва технология, която вдига образно казано мидите над дъното, това дава възможност те да са по-чисти, да няма толкова много примеси, песъчинки, които определено влияят върху потребителското търсене.
В допълнение към храненето и продоволствената сигурност, рибарството и аквакултурите са важен източник на поминък.
- Какви профилактични мероприятия се използват в аквакултурата?
– иновации за осигуряване на добри екологични показатели на аквакултурните дейности и кръгова икономика (пречиствателни системи, използване на екологични фуражи и др.);
– разработване и/или прилагане на нови за България технически решения и иновации по отношение на производствените съоръжения и оборудване и мониторинг (напр.
"В последните години есетрови риби се отглеждат не само в садкови стопанства, както в България.
Нуждата от по-дълго съхранението на рибата и целогодишното и предлагането на пазара като готова храна е довело до редица научни и технологични открития, които днес можете да намерите във всички хранителни магазини, под формата точно на рибни консерви. България и населението ни има традиции в производството и в консумацията на различни видове консерви, но връх в технологията и качеството е производството на рибни консерви. В рибната консерва основна съставка са различните видове морски дарове или риби. Те обаче често са гарнирани и аранжирани със зеленчуци, подове, сосове, зехтин, заливки в добавка с билки и подправки, които често са от българската природа и това ги правят уникални, единствени и неповторими у нас и на световните пазари.
Иновациите все повече навлизат в живота ни, така е и с производството на храната. Аквапонична система за комбинирано производство на аквакултури и растения може да бъде поставена навсякъде в града, казва д-р Милена Кръстанова – и на покрива, и в аквакултурите и производството на консерви гаража, и на голямата веранда.
Местна Инициативна Група (МИГ) Струма – Симитли, Кресна Струмяни
Така се появява втората ферма с изградени рециркулационни системи за риба, където отглеждат африкански сом. По думите на Иванов това е един от най-трудните начини за отглеждане на риба, защото представлява огромни аквариуми, в които трябва да се контролира всичко - температура, ниво на кислород.
различни растения, разказва д-р Милена Кръстанова от „Аквапоникс България“. „Центърът за аквапоника в България ще се развива в няколко направления успоредно и това е негово преимущество пред тези, които се намират в Европа – научноизследователска дейност, образователна дейност, производство в големи мащаби в контролирана среда и агротуризъм. Обучителният туризъм чрез демонстрация на аквапоничната технология ще бъде също дейността, която ще развием, тъй като аквапониката е отличен модел да се обяснят много принципи на науката.“, обяснява още д-р Кръстанова. Затвореният кръг на системите позволява растенията да усвояват хранителните вещества от водата на рибите, а след това пречистената вода, отново да се връща при аквакултурите.
Те се произвеждат в метални опаковки тип „кен“, което ги прави удобни, практични и гарантира тяхното качество.